Стефан Иванов Георгиев (1875 - 1951) е български художник и действителен член на БАН. Известен е предимно като портретист, но в творчеството си застъпва и жанровете пейзаж, голо тяло, фигурална композиция и иконопис.Завършва средното си образование в Кюстендил, където се среща със заможна девойка, с която сключва брак. Нейният баща благосклонно поема следването му в Рисувалното училище в София, днес Национална художествена академия. През 1903 г. завършва там специалност живопис в класа в проф. Иван Мърквичка.Четири години по-късно сам започва да преподава в Рисувалното училище, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929–1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са Дечко Узунов, Георги Велчев, Никола Вълчев, Живка Пейчева. През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Званието „заслужил художник“ му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно — и званието „народен художник“.

Картината не се продава!

/част от колекция/

Иван Милев Лалев е български художник и сценограф, един от основните представители на българския сецесион.Художникът Иван Милев е роден на 19 февруари 1897 г. в семейството на казанлъшкия даскал Милю Лалев. Завършва гимназия в родния си Казанлък през 1919 г. Учител е в село Горски извор, Хасковско през 1919-1920 г. През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в София. През 1920-1922 г. следва общия курс, а от 1922-1925 г. се премества в Декоративния отдел при професор Стефан Баджов.През август 1923 г. посещава с група състуденти Цариград, Атина, о. Корфу, Неапол, Рим, Флоренция и Венеция. Запознава се отблизо с достиженията на италианския ренесанс и барок.Художникът умира от инфлуенца – грип на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години.

Картината не се продава!

/част от колекция/

Константин Трингов (7 май 1907 - 7 май 1981) е български художник, живописец, пейзажист. Роден е в град Казанлък, завършва живопис в Художествената академия в София (1932-1937), при проф. Цено Тодоров и проф. Никола Ганушев. Има както самостоятелни изложби така и участия в колективни изложби в България, а също и в Москва, Берлин, Варшава, Будапеща, Прага, Атина и др.
Награден е с орден „Кирил и Методий" I степен през 1968 г. Неговата дъщеря Ана Константинова Трингова (1947 - 1998) е също утвърден художник със самостоятелни изложби и участия в международни проекти. Умира на 7 май 1981г. в София.

/част от колекция/

Георги Павлов – Павлето е български художник живописец и художествен критик. Творчеството му е основно в областта на пейзажа, градския пейзаж, портрета и интериора. Роден е на 31 август 1913 г. в Чипровци. Завършва гимназия в Монтана (1934) и живопис при проф. Борис Митов в Държавната художествена академия в София (1940).През 1948 г. е назначен за художествен редактор на списание „Дружинка“. През периода 1957 – 1958 е редактор на отдел „Художествена критика“ на вестник „Народна култура“. През 1960 – 1961 г. е редактор на културния отдел на списание „Лада“.През 1958 г. пътува до Москва, през 1966 г. – до Алжир и Франция, през 1969 г. – до Мюнхен, Брюксел, Амстердам, Лондон, Париж, а през 1970 г. – отново до Мюнхен.През 1969 г. играе във филма на Конрад Волф „Гоя“.Умира на 29 юли 1995 г. в София.

Картината не се продава!

/част от колекция/

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927).Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).

Картината не се продава!

/част от колекция/

Паскал Стружев е роден през 1913 година в завзетия от гръцки войски македонски градец Хрупища (днес Аргос Орестико, Гърция). От 1925 година живее в Асеновград, а от 1950 година – в Пловдив. През 1935 година завършва курс по декоративно изкуство в София при проф. Баджов.Стружев рисува предимно пейзажи и натюрморти с наситен колорит, вдъхновени от природата и от българската възрожденска архитектура.

/част от колекция/

Автор : Георги Ковачев - Гришата /подписана и датирана/ ; Размери на платното : 100/100см ; 1970г.

Георги Ковачев е роден на 30 юни 1920 г. в с. Баховица, Ловешка околия. Още като дете се увлича от изобразителното изкуство. В Ловешката смесена гимназия „Цар Борис III“ учи при преподавателите по рисуване - художниците Марин Георгиев и Борис Данков, които го насърчават да продължи обучението си. Завършва живопис в Художествената академия, специалност "Живопис" през 1942 г. при проф. Никола Ганушев.
Работи и в областта на илюстрацията, графиката, шрифтовете. Представя свои картини във Франция, Русия, Великобритания, Австрия, Япония, Гърция и Алжир. През 1962 г., в съавторство със съпругата си Милка Пейкова, създава един от най-добрите български шрифтове "Гротеск Гримил". През 2001 г., по случай 80-годишния си юбилей прави ретроспективна изложба в СБХ. 

Стара картина , 1971г.

Автор : Георги Ковачев - Гришата /подписана и датирана/

Размери на платното : 100/100см

Стара картина , 1971г.

Автор : Георги Ковачев - Гришата /подписана и датирана/

Размери на платното : 100/100см