Владимир Димитров – Майстора е български художник, едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната живопис на Майстора трябва да не забравяме приноса му като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и майка бежанка от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

Петър Морозов (1880-1951) е български художник, график и живописец.Той е пионер на българската печатната графика. Въвежда цветната акватинта в България. Рисува романтично-емоционални пейзажи на българските старини - манастири, замъци.
Завършва (1905) живопис в Рисувалното училище при Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов. Специализира (1905 и 1915) графика в Академията на изящните изкуства в Париж при Юберт и в Художественото индустриално училище в София и частно при И. Питер (1911-1915).През целия си живот работи на свободна практика. В началото на века се увлича по романтизма, после обаче се връща към класическата форма  и остава  привърженик на ефектния академизъм. 
 Морозов постига в глафиката си ефекти на акварел чрез метода на акватинтата. Реди изложби в Прага, Загреб, Белград, Чикаго, Вашингтон и така неговите графики се превръщат в една реклама за България. Днес те имат не само художествена, но и документална стойност.
Прави първата си изложба съвместно с Александър Божинов още като студент – 1908 – в София, през 1921. Участва в Балканската и в Първата световна война .
Председател е на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата (1931-1935). През 1936 организира гостуването на Съветска графика в София.

Стар немски фотоапарат от 1940год. ; Модел: IIIc

Leica Camera AG (Лайка) е немска компания, специализирала се в производството на оптични системи и уреди за точната механика.Основана е през 1849 г. Занимава се с разработване на фотоапарати от 1913 г., а серийно произвежда фотоапарати от 1925 г.
Думата „Leica“ е съкращение от „Leitzsche Camera“, по името на предприемача Ernst Leitz (Ернст Лайц). Компанията преди се е наричала „Ernst Leitz GmbH“.
До 1945 г. фирмата е най-големият производител на микроскопи в света.През 1924 г. Leica създава един от първите малкоформатни фотоапарати, названието на които става почти нарицателно благодарение на качеството и надеждността им, а името на инженер Оскар Барнак – основният разработчик на конструкцията, е влязло в историята на фотографската техника.

Купуваме стари фотоапарати ,преди 1990год.

Български общовойскови царски кортик 

Дължина с канията : 40см

Детайли: от двете страни на острието надписи: "С Нами Богъ" и Монограм на Цвр Борис III

Емисия: Цар Борис ,"За 20 години отлична служба" ,1940г.

Материал: позлата и емайл

Състояние: много добро

Ние търсим да купим такъв орден,както и други граждански и военни отличия.

Ние купуваме български ордени,знаци,медали,значки,кокарди и всякакви други наградни символи и предмети.

Орденът се състои от голям орденски знак с лента с метален носач и минатюра. Орденът е оформен по подобие на най-високия орден на СССР – орден Ленин и има най-много прилики с него в сравнение с най-високите ордени на всички други социалистическите страни. Автор на първоначалния проект е скулпторът К. Лазаров, като частични изменения в проекта внася гравьорът Оник Одабашян. Първоначално орденът се изработва в частно ателие, а след 1952 г. производството се прехвърля в Държавния монетен двор. Към ордена има миниатюра за всекидневно носене. В средата на големия орденския знак е разположен медальон, покрит с червен емайл, върху който е изобразен златен релефен бюст на Георги Димитров в ляв профил. Медальонът е обкръжен от бял кант. В долната част на ордена е разположена лента в червен емайл с надпис ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. От двете страни на медальона са изобразени пшенични класове, в горната част се намира малка петолъчна звезда в червен емайл, а в долната – сърп и чук в червен емайл. Орденът е с размери 45 х 42 mm. Носи се на петоъгълна колодка в червено от лявата страна на гърдите. Орденът освен големия орденски знак има и позлатена миниатюра с размер 22 мм. Миниатюрата на ордена представлява умален вариант на големия знак на ордена. От 17 юни 1950 г. до 21 март 1991 г., когато с промяната на указ 1094 от 7 Велико Народно събрание наградната система на НРБ е съществено изменена, с орден „Георги Димитров“ са удостоени около 4000-5000 души.

***

Учредено е с указ на Президиума на 6 Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. Носи името „Герой на труда“ до 1950 г.Присъжда се от Държавния съвет на НРБ на български и чуждестранни граждани „за изключителни и трайни постижения от особено голямо значение за развитието на народното стопанство, просветата, културата, изкуството, техническия прогрес и за изключителни заслуги в строителството и защитата на социализма и комунизма в НРБ и други социалистически страни“.На наградените лица се връчва знакът (медал) на званието „Златна звезда със сърп и чук“, орден „Георги Димитров“, грамота от Държавния съвет на НРБ и еднократно възнаграждение от 1500 лева. При удостояване със същото звание за 2-ри и 3-ти път на наградените лица се връчва само медал „Златна звезда със сърп и чук“ и орден „Георги Димитров“. На лауреатите повече от 1 път се издига бронзов бюст в родното им място.

Петър Морозов е български художник , роден на 6 септември 1880 в Русе, починал на 22 януари 1951 в София . Участник в Балканската и в Първата световна война. Председател е на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата (1931 – 1935).
Пионер на българската печатна графика. Въвежда цветната акватинта в България.

/част от колекция/

V степен , Кавалерски кръст . Кръстът е с бял емайл и червена лента .

Състояние:отлично ,100% оригинал

Порцеланова фигура - Херенд

Тема : "Мъж в традиционна носия язди петел"

Размери : 17см височина ; 17см дължина